Юлиан Илиев и Светослав Жалков основават Rosebourg през 2000 г. Преди това те свирят в местна Казанлъшка група и откриват перфектната химия между тях - когато просто седнат и пишат музика за удоволствие, тогава музиката звучи точно така, както те винаги са искали - мелодични идеи за песни, прости китарни структури, постоянно хармонично сътрудничество между баса и китарата, нищо, което да надхвърля музикалните им възможности. Те вярват, че ако човек не се старае да прави песните си твърде сложни, тогава неговата банда определено ще звучи по-професионално!!! Те никога не са били привърженици на идеята да свирят колкото се може по-бързо. По-скоро се опитват да вмъкнат повече мисъл и сърце в музиката, защото това е онова, което слушателят ще забележи! "Спортистите" са твърде много и твърде добри, за да се сравняват с тях. Страстна музика и дълбоки текстове - това е пътят, който те се опитват да следват.   Както и да е, да се върнем отново към нашата история... През 2002 те най-после успяват да запишат няколко парчета и наричат цялото това нещо "Deathly Silence" по името на първата песен от диска. Това, което трябва да се каже тук, е, че са доста подпомогнати от SJK, певецът Дилян и Галин от "Dreams Studio", които правят едно малко чудо с песните им и наистина лошата екипировка, с която тогава разполагат. Добрата новина за EP-то е фактът, че въпреки, че не се радват на голям интерес от лейбъли, както български, така и чужди, останалата част от метъл обществото, като фенове, приятели, списания, e-zines, метъл форуми и т.н. реагират неочаквано добре. Не можем да си позволим да пропуснем и препоръките, които получават от известни и опитни музиканти от световната метъл сцена, като членове на King Diamond, Eidolon, Velvet Viper, Zed Yago, Sinner, Silent Force! Всичко това ги окуражава да продължават напред и да не спират да вярват в своята музика.
  Те не правят това за пари, слава и т.н. (все още непонятни неща за тях - надяват се да не им навредят, дори и ако трябва някой ден да ги преживеят). Не, те прaвят това просто защото е в кръвта им - музиката, просто излиза от тях по естествен път и ще я правят, дори и да не преуспеят, да не отидат на турне, да не запишат албум. Те биха били изключително щастливи да печелят от музиката само колкото да могат да плащат сметките си и от време на време да си купуват екипировка за свирене и композиране. Затова такива неща като нежелана смяна на стила, съгласяване с неприемливи условия или участия под различни заплахи никога не биха имали ефект върху тях. Ако искат да продължават с музиката, ще трябва да минат отчасти и през тези нещa, но ще направят всичко възможно да останат достатъчно дълго, поне за да видят какво ще се случи...